Прочетете и послушайте с мен.....
Пожелавам ви хубава седмица!:))
„Истинската цена на любовта е любов“ — Джордж Хърбърт (1593–1633),
Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка.
Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.
Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване...
Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... много често завинаги...
Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо.Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано... Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ...знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз знаеш, че нищо няма да е както преди, знаеш,че дори самият ти няма да си вече точно същия...
Това е ИСТИНСКАТА любов
- тази която остава дори евентуално да си отиде някой ден
- остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм.
Остава в погледа и влагата в очите,остава в сънищата и спомените
- остава едновременно в миналото и бъдещето...
Защото само тя умее това...За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване. Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги...Тази любов идва за да остане и за да ни промени и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби. Търся това истинско усещане, което може да ме накара да живея истински. То може да е трудно, да изглежда невъзможно, да боли, но аз знам, че си струва, защото да избягаш от това е непростимо. Може да го чакам дълго, да го преследвам седмици и месеци, да ме обливат съмнения и колебания... може дори да боли непоносимо, но... аз знам, че това е ТЯ - усмивката на Любовта.
И вярвам, че любовта ражда любов...Ще чакам онзи ден, в който ТЯ - ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ ще се сгуши до мен и... ще остане...
Не зная къде и кога ще бъде това, не зная колко път ще сме извървели заедно или отделно.
Не зная дали ще мога да и се порадвам толкова, колкото ненаситната ми жажда за нежност и щастие би искала, но стига това да се случи преди последното ми издихание, значи е имало смисъл и не съм изживял живота си напразно.
Дори ако този последен дъх е цената, която трябва да платя за да го заслужа...
/не можах да копирам линка...не знам защо,но го взех от сибир.бг-Николай64/
Това тук се подвизава от доста време като всеки го пробутва за свое. :)
Сигурно се връзва с парчето, което сега не мога да чуя, но като имам възможност ще го сторя.
Приятна вечер с истинската любов! :)
Поздрави за хубавия постинг и благодаря за клипчето!:)
И голямо гууушш за теб, че си пак тук:)))